Петя Дубарова

Лястовица - Индже

Желая в моя роден град

бял паметник да вдигнат на Инджето,

бял паметник, изправен във небето,

там, дето даже птици не летят.

И искам вечер тиха светлина

хайдушкото чело да кичи с блясък

и шум да няма, нито птичи крясък...

Внушителна и горда тишина.

А денем искам Слънцето за миг

на рамото хайдушко да поспира,

за отдих да поляга там зефира

във мраморната хлад на камен лик.

Да идват тука българи безброй

и хора от народи в край далечен

и горда ще съм аз, че смел и вечен,

Инджето ще живее в края мой.