1.Лозарството и винарството по българските земи през XV-XIX век.

В края на XIV в. България губи своята независимост. Завоевателите разрушават крепости и манастири, разоряват села и градове, опустошават цели области. Нашествието на османците променя съдбата на българския и на другите покорени балкански народи. Прекъснат е пътят на тяхното естествено развитие. Военните действия и непрекъснатото преминаване на войскови части е било съпроводено с грабежи, унищожаване, заробване или прогонване на голяма част от българското население. Обезлюдават се най-плодородните райони на страната. Последиците за стопанския живот били пагубни. Селското стопанство като основен поминък, понася най-сериозни щети.Пред особено изпитание били поставени лозарството и особено винарството, тъй като религията на завоевателите не допускала употребата на вино. Разрушителната стихия и грабежите, обаче, не съвпадали с намеренията и целите на ръководителите на младата държава, които, за да продължат завоеванията си в Европа, Азия и Африка, се нуждаели от непрекъснати източници на средства. Затова още с установяването на господството си в българските земи върховната османска власт създала система от различни разпоредби, които целят да регламентират стопанския живот и определят вида и размера на данъците, таксите и митата. Новодошлите заварват установени традиции във фискалното устройство, които давали възможност за извличане на големи приходи за хазната. Затова те търсили и намирали начини да ги приспособят към своите нужди. Няма съмнение, че институциите в Османската държава се създавали и формирали под влияние на тези от покорените християнски държави, но не бива да се забравя, че те са преди всичко резултат от развитието на самото османско общество. Нашествениците заварили на Балканите едно добре развито лозарство, но лозата за тях не е била непозната култура. Те самите били големи любители на плодовете и се славели с прекрасните си асми и лозя засадени с чудесни сортове десертно грозде. Част от тези сортове били пренесени по-късно и в България (чауш, афуз-али, мискет, кадън пармак, тилки куйрук, кара папаз и др.).

Лозовите насъждения в България не можели да не направят впечтление със значителните площи, които заемат и с това, че са предимно от винени сортове. Завоевателите трябвало да избират между две възможности: да забранят производството на вино, за да не бъдат изкушавани правоверните или да позволят на неверниците да го произвеждат, а господарите да прибират по-големи данъци и такси. Още първите законодателни актове на новата държава показват, че управляващите избрали втората.

Колкото и оскъдни да са сведенията за лозарството и винарството от първите векове на робството, те са достатъчни, за да се разбере, че грозде и вино не само се произвеждали, но и, че приходите от тях били значителни. Първото доказателство за това са законодателните кодекси на турските султани Мехмед II, Селим I и Сюлейман I Законодател (XV-XVI в.). В тях се уреждат въпроси, свързани с владеенето, покупко-продажбата и търговията с недвижими имоти и стоки, сред които твърде често се споменават лозя, вино, грозде и други гроздови продукти.

Първа грижа на османската власт била да осигури редовни постъпления от търговската дейност, за което се налага пазарната такса "бач" и ред други сходни такси. "Бач" се вземал при всяка сделка с движимо имущество на градското тържище. Че тази пазарна такса е съществувала и преди робството, разбираме от Кануна на гр. Скопие, където се казва: "Изобщо, от това, което дойде в града за продан, е закон да се вземе бач, според както е било обичай".