Чудомир

Лошото гърло

Вечерта, както всякога, бяха в Хаджидончовия дюкян Пеньо Чигата, Лульо

бабин Ганин и Кара Коста. Приказваха за политика, за туй, за онуй и си

пиеха винцето. То от Чигата кой може да се вреди дума да каже я!

Разлопал едно чене, брате, мели, мели и брашно, и трици мели, като

Чарлашката воденица. По политика ли го бутнеш, по финанции ли, по

търговия ли, за железници ли го подкачиш - все знае и все другите криви,

а той прав. Все те не знаят, а той знае. Ум - море, ти казвам! Знае

колко предни зъба няма Ганди, колко мастика пие Мустафа Кемал, де се

намира сега Троцки, от репарации разбира, от хладилно дело, а като се

изкачи на Голям Братан на върха и дигне остена нагоре, достига

стратосферата.

Две години беше съветник и помощник-кмет стоя три месеца, та там се

изучи много по въпросите, а пиенето усъвършенствува, когато беше комисия

по измерване на ракиите.

Та дрънка Чигата, приказва, приказва, крои комбинации да състави новия

кабинет и не дава на другите думата. На два пъти се опита Лульо да каже

нещо и той, не успя. Първия път, преди да почне ,забрави си думата, а

втория - не можа да каже нещо, защото дъвчеше едно жилаво парче

пастърма, което му попречи.

А Кара Коста издебна един момент и рече само:

- А бе аз лично писах на Гичева: "Митко, писах му, не отстъпвай! Не

отстъпвай от четвъртото място, каквото ще да стане! Ще шават, му писах,

ще мърдат и ще клекнат най-после демократите. Не отстъпвай. Ние сме с тебе!"

Като сви лампата и започна да заравя огнището хаджи Дончо, тримата

приятели станаха, разплатиха се и си отидоха.

На другия ден рано, щом пристигна стражарят и донесе новината за новото

правителство, Пенчо Чигата си глътна езика. Съобрази набързо, напълни

торбата с хляб, грабна брадвата, заду из гората и три дена не се върна.

Като си дойде, направи се на болен и още два дена не излиза. Късно една

вечер го срещнал Лъжлив Съби до Наня Кодов до портата, облечен с кожух и

се една овча кожа, увита около врата.

- А, а бе, комшу, какво си метнал тая кожа на шията като филибелийска

кокона?

А той шепне нещо и не му се разбира дума.

- Да не те е душила нещо булката? - пита го пак Съби.

- Гърло, гърло, бате, гърло ме боли - прошепнал Пеньо и изпъшкал жалостно.

- Ами научи ли за новото правителство?

- Йок бе, бате! Нищичко не зная!

Разправил му Съби кои са новите министри, какви са и пак го запитал: