Елин Пелин

Лошата катеричка

Дълбоко в една гъста гора имаше малка хубава полянка. От сутрин до вечер

слънцето я обливаше с лъчите си. Сред полянката имаше изворче. В това закътано

място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше

спокойствие, тишина и безопасност. Тук идеше зайчето да си играе на слънце и

нищо не го плашеше. Тук идеха сърните да пият вода от изворчето. По високите

дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и

ободряваше горската самота.

През есента отнякъде пристигна тук една пъргава катеричка. Това място много й

хареса. На едно старо дърво високо в клоните имаше малка хралупа.

"Виж тука мога да си устроя жилище за през зимата" - помисли тя.

Но хралупата бе плитка и когато катеричката влезе вътре, главата й остана

отвън.

- Трябва да се изработи - каза тя, - трябва да се издълбае по-дълбоко.

И катеричката отиде при кълвача, който чукаше от сутрин до вечер по дърветата и

ги чистеше от разни насекоми.

- Слушай, господин Кълвачо - рече катеричката. - Ти си добър майстор, имаш

остра човка и правиш хубави дупки по дръвчетата, можеш ли да ми издълбаеш една

къщичка хе на онова дърво там?

- Мога - отговори кълвачът. - Но какво ще ми платиш?

- Ще ти посоча едно дърво, под кората на което има всевъзможни насекоми - там

можеш цяла година да се храниш.

- Добре - каза кълвачът и се зае да дълбае хралупата, която катеричката си бе

избрала.

Той не се бави много. Неговата остра човка заработи усилено и ударите й цял ден

се чуваха надалече в гората.

- Работлив кълвач - каза една мишка на съседа си. - Никога не го мързи: чука

ли, чука.

- Прави ми къща - каза катеричката, която дочу тоя разговор. - Наближава зима:

трябва да се мисли за зимовище.