Лошата катеричка
| Елин Пелин | 2009-12-02 | 157 сваляния |
Елин Пелин
Лошата катеричка
Дълбоко в една гъста гора имаше малка хубава полянка. От сутрин до вечер
слънцето я обливаше с лъчите си. Сред полянката имаше изворче. В това закътано
място, отдалечено от света, дето рядко стъпваше човешки крак, цареше
спокойствие, тишина и безопасност. Тук идеше зайчето да си играе на слънце и
нищо не го плашеше. Тук идеха сърните да пият вода от изворчето. По високите
дървета наоколо мътеха гургулиците и тяхното живо гугукане развеселяваше и
ободряваше горската самота.
През есента отнякъде пристигна тук една пъргава катеричка. Това място много й
хареса. На едно старо дърво високо в клоните имаше малка хралупа.
"Виж тука мога да си устроя жилище за през зимата" - помисли тя.
Но хралупата бе плитка и когато катеричката влезе вътре, главата й остана
отвън.
- Трябва да се изработи - каза тя, - трябва да се издълбае по-дълбоко.
И катеричката отиде при кълвача, който чукаше от сутрин до вечер по дърветата и
ги чистеше от разни насекоми.
- Слушай, господин Кълвачо - рече катеричката. - Ти си добър майстор, имаш
остра човка и правиш хубави дупки по дръвчетата, можеш ли да ми издълбаеш една
къщичка хе на онова дърво там?
- Мога - отговори кълвачът. - Но какво ще ми платиш?
- Ще ти посоча едно дърво, под кората на което има всевъзможни насекоми - там
можеш цяла година да се храниш.
- Добре - каза кълвачът и се зае да дълбае хралупата, която катеричката си бе
избрала.
Той не се бави много. Неговата остра човка заработи усилено и ударите й цял ден
се чуваха надалече в гората.
- Работлив кълвач - каза една мишка на съседа си. - Никога не го мързи: чука
ли, чука.
- Прави ми къща - каза катеричката, която дочу тоя разговор. - Наближава зима:
трябва да се мисли за зимовище.
Тагове от реферата: сутрин, Пелин, вечер, рядко, кътно, полянка, овешки











