Чудомир

Локумите

Назначиха Ганя Гущеров за общински бирник в село Каменяк. Средна възраст

човек, значи, женен, неосъждан, лявото му ухо пробито, но три години

стоя без работа, та заприлича на сиромах Лазар.

Като го изпращала жена му, вън до пътната врата му прочела конско евангелие:

- Това, дето ти рекох, ще ти го повторя: Започваш пак служба да служиш,

ама мисли за тебе, за мене, че най-много за децата. Кротко, внимателно и

чукне ли часът, на масата да бъдеш. От къщи - в канцеларията, от

канцеларията - в къщи. Никакви кръчми, никакво пиене! Ни вино, ни ракия,

ни коняк, ни ром! Нито глътка, нито капка, че сръбнеш ли веднъж, отиде

ти службицата и аз не мога го понесе. Или ще се удавя, или ще се обеся.

Тъй да знаеш, казвам ти го. Не мога го понесе...

Клима с глава Ганьо Гущерът, съгласява се по принцип с преждеговорившата

и клетва дава да се води точ в точ с конското евангелие и поема с

торбата към Каменяк.

Пристига в селото, посрещат го сърдечно и нали пустата му служба е важна

и засяга населението по паричната част, всеки иска да се запознае,

приятел да му стане и всеки го дърпа, значи, към кръчмата за почерпка.

- Да идем да сръбнем по едничко за добре дошъл, г-н бирник!

- Да му опънем по чашка, г-н Гущеров!

- По едно коняченце с лимонче така... много е питателно преди обяд...

А той, човекът, се бори със съвестта си, калява си волята и се

противопоставя енергично.

- Не мога, вика, братя, не пия! Съжалявам, вика, но от пеленак не съм

слагал такива неща в устата си. Не, вика, че убеждението ми е такова, а

просто на просто организъм. Извинявам се, но не мога. Съжалявам. Виж,

ако чак пък толкова настоявате, едно локумче мога да взема.

- Дай един локум на госта бе!

- И от мене един, но по-голям да е!

Дъвче си Ганьо втвърдените локуми, преобръща ги из устата си, сякаш яде

живи водни жаби, и продължава да упорствува и да се бори.

Днес тъй, утре тъй, докато почна да слабее и да му се вие свят от

въздържание. Слабее човекът, пусталее и туйто.

Един ден, като му причерняло, си рекъл на ума: "Досега търпях, търпях,

ама отсега, рекъл, да прощават и жената, и децата, и службата, и

държавата. Ще наредя да ми носят тайно винце от Голо бърдо, рекъл, и ще

си го къркам вечерно време в къщи. Ще пусна пердето, ще му седна, та да

става, каквото ще. Защото и тифус върлува из селото, рекъл, и война се е

задала, и умирачка има на тоя свят.

Нагласили се с хаджи Донча от Голо бърдо. Той, значи, ще му праща с