ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ФУНКЦИИТЕ В КОРАТА

НА ГОЛЕМИТЕ МОЗЪЧНИ ПОЛУКЪЛБА

По въпроса за локализацията на функциите в кората на големите мозъчни полукълба във физиологията съществуват главно две разбирания. Едното от тях, отричайки каквато и да е локализация в кората на главния мозък, признава участието на главния мозък като цяло при осъществяването на различните функции. Това разбиране е известно под името еквипотенционализъм. Другото разбиране признава локализацията на функциите в кората на големите мозъчни полукълба и свързва дейността на отделни, сравнително тясно ограничени нейни участъци с осъществяването на определени функции. Крайните представители на това разбиране, известно под името локализационизъм, отиват толкова далеч, че се опитват да свържат всяка функция, колкото и дребна да е тя, с дейността на определена група нервни клетки. Така например според тесните локализационисти раздробяването на функциите в кората на големите мозъчни полукълба отива толкова далеч, че в нея има специални центрове за събиране на числата, за тяхното изваждане, делене, умножение, за личното, общественото или религиозното аз" и т. н.

Решителен удар на тези неправилни идеалистични и метафизични разбирания за локализацията на функциите в кората на главния мозък нанесе Павлов. Базирайки се на огромен фактически материал, той показа, че такава локализация действително съществува, но тя не е така тясно ограничена в определени мозъчни центрове и се характеризира със своята голяма изменчивост и пластичност. Тези разбирания на Павлов произлизат от неговите представи за строежа на анализаторите, според които всеки анализатор се състои от ядро и широка периферия. Поради това при поражение на определен участък от мозъчната кора, напр. в двигателната област, запазените части от двигателния анализатор преустройват своите функции и успяват да компенсират в по-голяма или по-малка степен отпадналата функция. Способността на коровите клетки да преустройват своята дейност и по този начин да поемат осъществяването на отпадналата функция на поразените участъци от кората се нарича пластичност и се разглежда като основно тяхно свойство.

По този начин Павлов внесе съществени корекции в старите разбирания за центрове в кората на големите мозъчни полукълба, като създаде своето учение за динамичната локализация на функциите. Според това учение центрове, в кората на главния мозък има, но те не са така тясно ограничени, както се е приемало дотогава, и притежават голяма способност да преустройват своите функции в зависимост от конкретните условия, при които са поставени да работят. Поради това по-правилно е да се говори не за центрове с техните повече или по-малко тясно ограничени граници, а за области или зони в кората на големите мозъчни полукълба (фиг. 364).