ЛИВАДИ И ПАСИЩА

Ливадите са площи, покрити с ливадна растителност, съставена от тревисти растения, които им придават характерен изглед. Срещат се във всички височинни пояси в България.

Ливадите са първични и вторични. Първичните (коренните) ливади заемат площи край бивши големи терциерни езера (напр. Софийската котловина), но също така край разливи по долното течение на Марица и Струма. Тези площи не са били заети от гори. Първични ливади има и по билата на хълмовете в северната част на Дунавската равнина; те наподобяват степите. Други първични ливади са алпийските (високопланинските). В алпийския пояс на българските планини не е имало гори отпреди повече от 4000 г. пр.н.е. Вторичните ливади заемат предимно места на унищожена широколистна или иглолистна гора в низинния, долния и средния планински пояс.

Ливадите се използват най-вече за получаване на сено (сенокосни ливади), а някои за паша на селскостопанските животни (пасищни ливади, пасища). Различният начин на използване на ливадите и пасищата определя нееднаквите екологични условия в тях.

Сенокосните ливади се характеризират с по-влажна почва и с по-влаголюбиви и по-разнообразни видове. Поради постоянното утъпкване от животните пасищата изпаряват повече вода и почвата им е по-суха. Ето защо видовете, които растат в тях, са по-сухоустойчиви, видовият състав на растителността е по-беден и на места растителната покривка е разкъсана.

В състава на ливадите и пасищата в България участват четири групи растителни видове житни, пеперудоцветни, кисели треви и разнотревие. Видовете от първите две групи са основните източници за хранителни вещества (въглехидрати и белтъци). Третата група обхваща растения от семейства Дзукови и Острицови. Те нямат особена хранителна стойност и много от тях са с груби остри листа и стъбла, поради което не се предпочитат от животните. Видовете от четвъртата група са предимно витаминозни и етеричномаслени растения. Към тях се отнасят и много плевели и бурени, чието количество силно влияе върху хранителността на сеното.

Разнообразието от ливади се обуславя от комплексите на преобладаващите видове най-често 2-3 вида пеперудоцветни, 2-3 вида житни, но обикновено и разнотревие. Съставът на комплекса е в тясна зависимост от условията, главно от влажността. В България са установени 11 основни типа ливади със сенокосно ползване и 14 типа с пасищно ползване.

Общата пасищна площ в България е около 12 000 ha. Сенокосните ливади заемат около 2600 ha, но осигуряват около 1/3 от сеното в страната. У нас най-широко са разпространени ливади, в които преобладават садина, белизма, обикновена полевица, червена власатка и къртъл, луковична ливадина и типец, троскот и райграс. Продуктивността на нашите ливади и пасища зависи от условията, при които се развиват. Общо тя е ниска средният добив на сено през последните години е 200 270 kg от декар, като в някои райони достига 300 400 kg, което приблизително отговаря на добива в Ср. Европа.

По-ценни са планинските и високопланинските ливади и пасища, които предлагат по-голямо хранително разнообразие за животните. Бедни на видове са пасищата с преобладаване на троскот, белизма и садина.