ЛЮТИКОВИ РАСТЕНИЯ

Растенията от сем. Лютикови са разпространени широко по всички континенти и особено в северната извънтропична зона. Срещат се в умерените и в студените области на Земята. В Арктика разнообразието им не е особено голямо, но са важен съставен елемент на флората. Повечето видове предпочитат умерен и прохладен климат. Много от тях растат по влажни места, а не са малко и водните лютикови растения.

Общо са познати около 2000 вида, които се отнасят към 50 рода. Родовете са класифицирани в подсемейства, които се характеризират с морфологични и биохимични белези.

Сред видовете от сем. Лютикови преобладават многогодишните треви, но има едногодишни треви и полухрасти (напр. стъблото на видовете повет е дървенисто). Листата са предимно последователни, без прилистници. При много видове петурата е в една или друга степен вълновидна, разделена или разсечена. Цветовете рядко са единични; обикновено са в съцветия, като по правило са двуполови. Цветните части са разположени спирално, отчасти спирално, отчасти кръгово или само кръгово. Цветното легло е добре развито и дори при някои видове (миша опашка) е доста дълго. Околоцветникът е двоен или прост (при блатняк и котенце само чашка). Най-често чашелистчетата са ярко обагрени. Венчелистчетата се разглеждат като произлезли от тичинки; доказателство за това са особеностите на проводящата система. Броят на чашелистчетата при различните родове не е еднакъв (лютиче 5, повет 4, жълтурче 3), а при някои видове не е постоянен (блатняк, планински божур и др.). Тичинките са много. Плодникът рядко е съставен само от един плодолист (напр. ресник, ралица). Плодът е мехунка.

Лютиковите растения се опрашват предимно чрез насекоми (ентомофилия). При примитивните видове от това семейство (повет, обичниче, гълъбови очички) липсват нектарници и насекомите се привличат от обилния прашец. Някои северноамерикански видове кандилка се опрашват от птици колибри. Разпространяването на плодовете и семената е чрез вятъра (Анемохория) или чрез животни (Зоохория).

От древни времена различни видове от сем. Лютикови се използват за лечебни цели. Някои от тях (горицвет, кукуряк, котенце) съдържат сърдечно действащи гликозиди, но има и много отровни видове (съдържат алкалоиди). От видове самакитка напр. древните гърци и китайците получавали отрова за стрели, с която мажели върховете на стрелите си; самакитката се използва и като лечебна билка.

От някои видове челебитка се получават масла, които намират приложение в автомобилната, лаковата, текстилната и хранителната промишленост, в медицината и др.

Поради едрите и ярко обагрени цветове много видове лютикови се ценят отдавна като декоративни растения напр. съсънка, горицвет, кукуряк, самакитка. В България ije отглеждат различни сортове повет, чиито цветове са бели, розови или сини, а в Европа са създадени повече от 2000 сорта, при някои от които цветовете достигат диаметър 22 cm.

От сем. Лютикови в България са разпространени 19 рода с около 80 вида. В Червена книга на HP България" като редки или застрашени от изчезване са вписани 22 вида. Някои от тях са балкански ендемити (белоцветен шпорец, златиста кадънка) или български ендемити (Стояново лале, славянско котенце, български ерентис). Белоцветният шпорец е включен в Европейския списък на редки, застрашени и ендемични видове.