Иван Вазов

Люлека ми замириса - III. Триндафилите - Зима

Зима. На прозореца ми скрежът

дивни шарки и пера изписал.

Сам съм. Пак за теб ми е копнежът,

пак при теб е мойта мисъл.

Сняг дървя засипал в моя дворец,

но в душата - пролет. Аз мечтая...

Де си? По заскрежений прозорец

името ти с пръст чертая.