Иван Вазов

Люлека ми замириса - III. Триндафилите - Веч никога!

Внезапна свада раздели ни,

угасна пламък, чар се пръсна,

и връзка, траяла години,

една минута я прекъсна.

"Веч никога!" - казах ти ази.

"Веч никога!" - и ти повтори:

у мене гняв пламна тогази,

у тебе гордост заговори.

Печална нощ... На люта рана

какъв ти сън, каква почивка!

На сутринта - не знам как стана -

ний пак се срещнахме с усмивка.

И радост, празник във души ни,

и щастье по лица разляно!

Тъй майска буря като мине,

небето става по-засмяно.