Иван Вазов

Люлека ми замириса - III. Триндафилите - Ти казваше...

Ти казваше: "Душите сродни наши

са слени, и сърцата наши тоже,

простора да ни раздели не може,

световний шепот също не ни плаши."

Ти още казваше: "По планините

бор и маргаритка заедно виреят,

еднакво дишат, дружно песен пеят

на пролетното слънце под лучите."