Иван Вазов

Люлека ми замириса - III. Триндафилите - Ние

Ти - често сприхава, аз често строг и властен,

ти - често облаче, аз - облак бурен, черен,

ти - нежна в любовта, аз в нея вихър страстен,

царица ти - аз цар и пленник начумерен.

И винаги, съвзет, аз падам на колене

за прошка и кълнящ поривите си груби.

Но ти веднъж каза: "Защо това смиренье?

Жената силен мъж и бог в любовник люби!"