Иван Вазов

Люлека ми замириса - II. Под Амбарица - Виждам го

Виждам го сега с любов признателна

този мил, добър и пълнолик човек.

Помня говора му полуруски, мек

и речта му жива, увлекателна;

често четените оди на Державина,

разказите му сред самия урок

за крал Лира ил за някой гръцки бог...

Дряновицата на стола му поставена;

строгостта в очите му пред нас изписана,

пред епитропа усмихнатий му лик,

шубата му руска с бобровий вратник,

цяла от тютюна умирисана.