Иван Вазов

Люлека ми замириса - II. Под Амбарица - Нашето училище

Във школото борби, вик, прах, крясъци, глъчки,

затуптели гърди и пламнали лица;

на чешмата в коритото дрянови пръчки,

натопени за бесни деца.

Бяг, игри из гробовете в двора църковни

(кой ги с камъни тях не лучй и не би?).

Шум от плачове детски и песни гръмовни,

и книжа изподрани в борби.

И бръмчеж от уроци, заучвани гласно,

строгий лик на учителя сприхав, гневлив...

Как това е печално, но как е прекрасно

в паметта, кат сън златномъглив!