Иван Вазов

Люлека ми замириса - II. Под Амбарица - Манастирът

Аз пак го виждам във душа си,

опрян до Стара планина,

кат някой старец беловласи

впил мисли в прежни времена.

Чердаци глухи и високи,

мълчи тревясалия двор,

стърчи в небето тъмний бор,

разперил клонове широки.

Немеят хладните келий,

де старците за отдих седат,

и древний храм, в кой ред светий

с избодени очи те гледат.