Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Звездна нощ

Звездна нощ. Светът замрял е.

Спи великата природа

и живота сякаш спрял е

по земята и на свода.

Не, живота продължава,

тайнствений живот природен -

мъртъв ли е, щом не шава,

океан велик, безброден?

Нещо шушне тишината

с занемелите простори,

нещо мисли тъмнината

и мълчаньето говори;

сякаш диша битието:

планини, гори и сенки,

а звездите на небето

пеят сбрани на седенки.