Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Видях теменужка

Видях в полето теменужка,

самотна и благоуханна.

- О цветенце, на пролет дружка

приветлива и песен ранна,

защо миришеш толкоз сладко?

- Затуй съм цвете, братко.

Попитах славея през мая,

кат пейше нежно: - Що туй вършиш -

тъй чудно си гласеца кършиш? -

А той каза: - И аз не зная,

но радвам ли се ил копнея,

аз требува да пея.

Попитах и сърце младежко,

Залюбено: - Защо тъй тежко

въздишаш в тая пролет млада?

То отговори: - Ах, небето

тъй наредило е: сърцето

да люби и да страда.