Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - В бъдещето

И аз на свой ред ще си замина,

трева и мен ще расне над прахът,

един ще жали, друг ще ме проклина,

но мойте песни се ще се четът.

И много имена и лесни слави

годините без жал ще изметът,

ил бурена ще ги закрий, задави,

но мойте песни се ще се четът.

В тях зов се чуй за правда, за свобода,

любов и благи чувства ги красйът

и светлий лик на нашата природа,

та мойте песни се ще се четът.

В тях вее на Балкана лъхът здрави

и тайните хармоний му звучът,

и гръмът на народните ни слави,

та мойте песни се ще се четът.

Във тях душата ми изля се цяла

с най-скъпите си бисери, цветя,

в тях всичко светло, ценно си е дала,

във тях живей, звънти и тръпне тя.

Не ме смущава див вой от омрази,

на завистта не стряска ме гневът,

спокойно гледам в бъдещето ази:

там мойте песни се ще се четът.

Те жив са отклик на духа народен,

а той не мре, и дор сърца туптйът

от скръб и радост в наший край свободен,

и мойте песни се ще се четът.