Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Тя се казваше Тамара

Mais elle etait de ce monde, ou les plus belles choses

Ont le pire destin,

Et rose, elle a vecu ce que vivent les roses -

L'espace d'un matin.

Malherbe

Възхитителна девойка,

златокоса и напета,

весела и песнопойка,

съща роза, неначета

от световната поквара -

Тя се казваше Тамара.

Аз я гледах по ливади,

кат играйше с дружки млади

в роклицата белоснежна.

Как бе прелестна и нежна,

пълна с радост, пълна с вяра! -

Тя се казваше Тамара.

Аз я виждах, кат се връща

от училище - пак съща:

жизнерадостна, игрива,

лястовичка - песен жива -

пролет що при нас докара -

тя се казваше Тамара.

Що прекрасното умира?

Що цветущото издъхва,

кат самотен звук на лира?

Що ручей шумящ пресъхва

под горещата омара?

Тя се казваше Тамара.