Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Спомени от Бяла черква

I

Селото

Село безшумно, глухо, мирно,

село безбурно и зелено,

оазисче в поле обширно,

за спорен труд благословено,

душа ми винаги ще помни

гостоприемството ти мило

и всичко, що ме бе пленило

във твоите обятья скромни,

де хубави сърца живеят

и добродетели старинни -

и твойте улици пустинни,

и дворове, що зеленеят,

де тихо бягат часовете,

де всякой външен шум замира,

де вечно мил във умовете

живей ликът на Бача Кира.

II

Цветята

Цветя, цветя! Дъжд от цветя

и песни от моми напети!

Цял ураган ме налетя

от обич, радостни привети!

И изненадан, умилен

от тоз прием необичаен ,

на мене, пестника смутен,

на мене, скромен гост случаен,

аз с мокро от сълзи лице

мълвях си: лей се на свобода,

о вярно чувство на народа,

о златно българско сърце!

III

Дворът

Вечеряме. Над нас луната

вълшебно свети. Тих е двора.

Кокошки дремят по дръвята,

заспали гъски до стобора.

Мълчи обора ниски, дето

добитък пашите сънува,

тъмнеят клоните в небето,

що тих вечерник ги милува.

Селото цяло занемяло