Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Снегът

Бях млад и казвах: стар ще бъда,

ще падне сняг въз таз коса,

кат вси и аз ще понеса

с печал природната присъда.

И ще омекне мъжка мощ,

и ще ослабнат морни кости,

тъги и рой недъзи йощ

печални ще ми бъдат гости.

И на, дочаках, доживях:

дойде снегът, плътта слабее -

кат всичко живо остарях,

сърцето още не старее.