Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Родната реч

Д-ру Ив. Д. Шишманову

Обичам те, българска реч,

звук сладък, най-мил в звуковете,

ту арфа звънлива, ту меч

на майстор художник в ръцете.

Обичам те, роден язик,

ту гъвкав, ту твърд, като камен

елмазен, жив израз и клик

на мисъл, на блян, на дух пламен;

язик за песнй и за бран,

язик, сечиво благородно,

от твойта съм сладост пиян

как лейш се, звучиш ти свободно!

Как твойта хармонья плени

слуха, о реч мощна, напета,

в песнйте на наште жени,

в крилатия стих на поета!