Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Прошка

Кога към вечността поема друма,

при моя гроб омрази ще заглъхнат

и враговете мигом ще отдъхнат,

дори за мен ще кажат блага дума

след камъните - цяла пирамида, -

що мойта малка слава ми навлече,

и ще й простят. За тяхната обида -

аз тук простих им вече.