Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Пролет

I

Зари

Пролет дочаках пак. В свода небесни -

празник - и тук на земята:

мирис, омая и пролетни песни -

пролет е мен и в душата.

Що от това, че гнездо е на жалост?

Че са сребристи косите?

Пролет не пръска зари си на халост:

всичко възражда и кити;

всичко към радост тя моли и нуди:

чуки, долове, пустини,

дор по скалите тя цветенца буди,

дор по печални руини.

II

Зов

В клоните, по драките

живота нови пей,

природата е в накити

разкошни и се смей;

и чрез дъхът на розите,

на май чрез песента

тя в хижите, в чертозите

крещи: "Навън скръбта!"

III

Акациите

Аромати, аромати

размирисват целий град!

От акацийте листнати -

нежен, страстен аромат.

И в градините се лее

тая съща благодат,

в самотии и в алеи

пролетен е аромат.

Аромат в горите пресни,

аромат в зефира млад,

даже мойте тихи песни

напои ги аромат.

IV

Борисовата градина

В лазура звънтят чучулиги,

в клоновете славеи пеят -

вред радости, душо, дъхни ги,

дъхни, аромати се леят.