Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - При майка ми

Цветя днес нови посадихме

въз твоя гробец, майко, тих

и пак сълзи над теб ронихме

и дълго аз се пак молих.

Видях те пак пред мене жива,

видях ти обичния лик,

душа ми как се с твойта слива

усетих в тоз печален миг;

усетих как и ти скърбеше

във мойта тиха скръб света,

как неделимо, майко, беше

живота свързан със смъртта.