Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Пред ликът на К. Величков

Очи живи, вдъхновени,

сянка скъпа и печална -

брате, ти витайш пред мене

със душата си кристална!

С твоята душа богата

с висши блянове, полети,

фръкнала към небесата

с песните си недопети.

Колко спомени, се свежи,

с теб ме вържат, лик нетленни!

Колко трудове, ламтежи,

вяра, чувства с теб делени!

Ний в живота братя бяхме,

същи славяхме кумири,

дружно страдахме и пяхме

на сродените си лири.

Дух възвишен, благороден,

дух залюбен в красотата,

син велик накрая роден

по сърцето, по делата,

ти възторжено отдаде

в непрекъснат бой със злото

свойте сили, вечно млади,

на великото, светото.

Ах, смърт, всичко що отвлича,

на България отне те!

И на мен отне те! Плача

и напразно викам: "Де те?"