Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Подаръкът

На гимназистката Н. Цветкова

Хубав дар, дете, сполай,

хубаво ти - и сърцето:

замириса ми на май,

пролет лъхна ми в небето.

В твоя миличък привет -

усмих росен на зората -

чува тъжният поет

на трендафила душата.

Ясен става ми света,

луч огрей ли мойте нощи,

видя ли се във скръбта,

скъп че някому съм още.