Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Под лампата

Пак над масата наведен

и под лампата си пиша,

давам лик на блян последен -

скоро! - утрото веч диша!

Ще затъна пак в вълните

на деня и на живота,

дух ще впрегна във хомота

на труда и суетите.

О видения, простете,

сбогом, ще се разотидем.

Утре в полунощ пак дойдете,

под таз лампа ще се видим.