Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Паркът в есента

Кат цар обезтронен,

във тъги унесен,

като блян отронен

от свода небесен,

кат мечта самотна,

кат песен смълчана,

кат душа сиротна

в скръбта си приспана,

паркът глъхне, дреме,

звук го буди рядко -

как е на сърце ми

и тъжно, и сладко!