Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Nocturno на Шопена

Пианото екна и пее

под нейните пръсти - за радост

неземна, за обич и младост,

душата възнася, лелее,

с чаровна упойва я сладост -

пианото пее.

Пианото тихичко стене,

примира в мелодии страстни,

говори за тайно копненье,

събужда с въздишки си властни

в душата страданья безгласни -

пианото стене.

Пианото сякаш че плаче

със сълзи за дни отлетели,

за радости златни, умрели,

душата ридай кат сираче

пред гроби свети, запустели -

пианото плаче.