Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Назад

Често моят скитен ум

в миналото ми се връща -

тоя дълг в живота друм,

извървян, и го обгръща,

де в цветя щастлив газих

(тръните му се забравят),

де фърчах, страдах, любих,

в бурите не търсях завет;

де богатий си запас

харчах весело, тревожно

и във речника си аз

нямах дума "невъзможно".