Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Лира

Звънлив кат кристал

и лек кат зефира

цветята поласкал

и плътен кат метал,

стихът се лей, примира

из неговата лира.

кат слънчов ясна ден,

кат истина проста,

чаровна, като блен -

на нощни бденья госта -

речта му, плам свещен,

душите взима в плен.