Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Галбица не видяла

Галбица не видяла,

от обич не съгряна,

тя вехне потъмняла

там някъде в балкана.

Мома видях я ази

пленителна и проста -

съдбата сведе нази

(години има доста).

Дете прекрасно, мило -

трендафил росен в младост -

душа едвам разкрило

за слънчице и радост...

"Бъди честит!" - тогава

сърце мълвеше ниско;

аз рекох - "Искам слава"

А щастьето бе близко.

Тъй близко и възможно -

но ази го пропуснах,

за друг кумир тревожно,

в житейский бой се впуснах.

И днес, един, копнея,

за оня час мечтая...

А славата? От нея

пелина само зная.

И тя в неволи клети,

горкичката, повяна,

тя, нявгашното цвете,

най-красното в балкана,

участье не срещнала,

чело навела ниско,

за щастье ожедняла,

а то така бе близко!