Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Есен

Ронят се в златната есен

лист подир лист от дървята,

рони се песен след песен

и на певец из душата.

Ронят се дните ми бледни:

всякой ден: "Сбогом" на радост

някаква ил на последни

блянове, сенки от младост.

В тиха скръб гледам към заник,

гледам как слънце ще зайде...

Скоро и ази, тук странник,

негли ще чуя зов: "Хайде!"