Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Енигма

Ту празничен пир, ту голгота,

долина на плач или песен,

аз често се питам унесен:

какво е туй нещо живота?

Попитах служителя божий,

- Живота? Към вечния друм е! -

Безверник обади се тоже:

- Живота? Един празен шум е!

Отшелника питах - той рече:

- Живота? Вертеп е на злоба. -

- А грухналий старец отсече:

- Предверие само на гроба.

Обърнах се аз към мъдреца,

на всичко постигнал конеца.

- Животът - каза той в смущенье -

загадка е страшна за мене.

- Любов е! - извика младежът

залюбен, - небе е лазурно! -

Поетът: - Море е той бурно,

на страсти могъщи кипежът!

Друг рече: - Живота наш тук ли?

Верига от мъки, теглило! -

Попитах детенцето мило -

то рече: - Игрици и кукли.