Иван Вазов

Люлека ми замириса - I. Образи и видения - Боровият лес

Сняг над него. Но той пак зелен е -

боровият лес. Мрази го зима,

летен жар гори го - той не вене,

равнодушно вихрите приима,

плащът му смарагдови не пада -

поздрав, горо млада!

Сняг над мене. Но сърцето - жарко.

Не убиват ледните фъртуни

туй, що в мен е вечно, що е ярко,

ни в душа отзивчивите струни:

в глъбините й още пролет влада -

поздрав, душо млада!