Любознателността е едно от постоянните и задължителни качества на силния ум

Самюел Джонсън

Човек, който се стреми да придобие нови знания и да научава нови неща, е любознателен. Любознателността развива интелекта и стимулира човек да търси непознатото. Жаждата за нови знания е тласкала човечеството напред в продължение на хиляди години. Човек е обречен на застой, ако не се стреми да научи повече, да умее повече. А в наши дни силният ум е особено важно качество, което трябва да притежаваме, защото 21-вият век е векът на интелекта.

Любознателността е е една от най-важните черти в характера на всеки човек. Чрез нея ние опознававаме околния свят, както и самия живот. Силата на нашия ум ни помага да се справяме с всякакви житейски ситуации, често пъти като прилагаме придобитите от различните науки знания. Но развитието на тази добродетел, понякога бива възпрепятствано от начина на живот, семейната среда или приятелите. Децата, чиито родители не са образовани, трудно или въобще не проявяват любознателност и стремеж да развият ума и мисленето си.

Още от най-дълбока древност проницателнят ум е бил на почит. В древна Гърция философите са били най-уважаваните граждани. Тяхната любознателност ги тласкала към дълбоки размишления, някои от които са сочени за първите научни стъпки на човечеството. Например, преди около 2500 години гръцкият философ Демокрит допуска, че Вселената е изградена от толкова малки частици, че човешкото око не може да ги види, а според своята природа те са неделими. Той ги нарекъл атоми, понятие което се използва и днес в химията и физиката. По-късно се установява, че атомите са делими частици, но догадката на Демокрит оставя трайна следа в човешката история като първата научна теория за структурата на материята.

Химията е науката, която изучава от какво е съставена природата, различните вещества и техните свойства. Аз винаги съм се възхищавал на големите умове в химията. На тяхната всеотдайност, трудолюбивост и любознание. Тогава, когато не е имало компютри, уреди за спектрален анализ на веществата и т.н. единственият начин да откриеш от какви елементи е съставено едно вещество, начина им на подреждане, функционалните групи, които образуват, е бил проницателността на ума,