Любовта в нас

Най-великото нещо, което ще научиш е да обичаш и да бъдеш обичан в замяна! Дали наистина е така?

Наскоро гледах един филм, който силно привлече вниманието ми. В него се разказва за една любов, която преодолява всички перипетии, но може би за да остане вечна жената умира. Там имаше и една много хубава песен. Когато я чух си помислих, колко точно може да покаже чувствата на героите. Беше едно танго, страстен танц, изразяващ любов, подозрение, скандали и завършило на края отново със смърт.

Много често съм се замисляла за любовта. И осъзнах, че тя е едно велико чувство, което завладява сърцето и ума ни, но което не може да бъде обрисувано с думи. Също така разбрах, че най-добре може да се опише с музиката. Най-общо това е потребността на човек да бъде всеотдаен към друг.

Може би и Шекспир е осъзнал това, защото в основата на повечето му пиеси е това велико чувство. Да вземем за пример трагедията Ромео и Жулиета. В нея се разказва за една велика и завладяваща любов, която обаче е невъзможна по две причини. Първо- те са деца на два рода ,враждуващи поколения наред, и второ- тяхната обич е прекалено голяма за земните предели. Те се самоубиват, знаейки, че само тогава ще могат да я спасят.

Пример за силна любов откриваме и в произведението на Омир Илиада. Там спартанския цар Менелай тръгва на война срещу троянския владетел Парис, защото отвлича съпругата му. Днес на всички известна като хубавата Елена. Или в постъпката на Орфей, който слиза в подземното царство и успява да укроти пазителите му и да умилостиви боговете, за да пуснат съпругата му. Но точно тук се проявява и съмнението, заради което е наказан да не върне любимата си към живота.

Любовта е като опиат, като дрога. Дори един ден без любимия може да ни се стори цяла година. Ние се пристрастяваме към него и не можем да се отделим. Чувстваме липсата му, студенината на леглото, празната половина.

Много често използваме за синоним на любовта- обич, но рядко проумяваме съществената разлика между тези две думи. Любовта е първоначално пламналия огън. От него както от всички други можем да се опарим. Не е нужно тя да прераства в брак или сватба. А обичта е това което остава след страстта -топлината, уюта. При нея вече идват вричанията на мъжа и жената един към друг.

Ако любовта е истинска, тя преодолява всички перипетии. Ако обичаме силно можем да прощаваме грешките на другия, да подминаваме острите му думи, да не се дразним от лошите му навици. Ревността е нещо нормално, но само когато си има мярка. Това означава, че човека до нас още ни обича. Съмнението и ревността са двете най-лоши болести, които могат да убият чувството. А изневярата, най-сигурното.

Говорила съм с по-големи от мен и те са ми разказвали за любовта. Едни я описват като най-прекрасното нещо на света, други, вече преживели разочарование, не искат тя да почуква втори път на вратата им. Аз се причислявам към първите макар и никога да не съм я изпитвала.