Любовта в нас

Есе

Всяко чувство, което можем да препишем на човека, е нещо много интересно. Това, което поражда чувствата, е усетът. Ако усетът е връзката ни със света, то чувствата естествен отговор.

Усещаме мириса на кафе придружен от първите утришни сияния, а това събужда тялото и съзнанието ни. Всеки цвят и допир, звук и вкус, е способен да отключи спомен за изживяно чувство, а от там и самото чувство да бъде преживяно отново. Низ, поредица или верига, чувствата често са така размити и безгранични, че разпознаването им би било цяло изпитание за онзи, който се опитва да ги класифицира. Обикновено бъркаме лютото с горчивото, белия шоколад с млечния, портокалово жълто или лимоново жълто, но дали е от голямо значение, като до тук изброените, да объркаш любовта с приятелството, а приятелството с най-простичко познанство?

Предполага се, че ако цял живот си бил обичан, би трябвало да знаеш какво е любов. Но дали е така на практика? Ако любовта съществува в нас като неразвит зачатък , също като спората, чакаща вода, за да се разгърне за живот, то ни трябва само малка частица от пъзела, за да я отключим и освободим.

Във високите градски сгради се бе сбрал сякаш всичкия каменен студ на зимните нощи и кратки дни. Зад прашните стъкла и тежки завеси, напоени с цигарен дим, тромаво почиваха масивните дървени мебели. Непомръдвани, сякаш от цяла вечност застинали тук, като надгробни плочи на едно отминало време, когато е имало слънце. Коридорът, дълъг и