Любовта сделка в Бел ами

В годината, в която Балзак умира се ражда Мопасан друг голям писател, който също получава международно признание. В творчеството на Мопасан се вплитат похватите на няколко основни автора, които той усъвършенства. От Балзак взема любовта към интригите, но не и страстта , скоято описва вещите. Стендал го е вдъхновил с култа към разума, аналитичното мислене в смесица с нехайно отношение към формата. А от десет години по-възрастния Зола взаимства натуралистичния оттенък, като същевременно го прави много по- чувствен. В тази перфектна симбиоза се заражда най-силният роман на Мопасан Бел ами.

Жорж Дюроа е главно действащо лице в романа, вероятно единствения, който може да бъде определен като антигерой, сравнен с Растиняк (Дядо Горио Балзак) и Жулиен Сорел (Червено и черно Стендал). В него се преливат образите на Дон Жуан и на древногръцкия герой завоевател, който успява с помощта на жена да се добере до някакво значимо благо (Язон взема руното с помощта на Медея; Тезай излиза от лабиринта с помощта на Ариадна), но поставен в друг хронотоп този герой не се бори за обществото, а предизвикан единствено от лични подбуди, се стреми към своето собствено благо. Случая не може да бъде разгледан едностранно, поради факта, че в личността на Жорж Дюроа първоначално е заложен и бунтът на социално по-слабия човек. Но въпреки това не може да се отрече, че той разчита най-вече на чара си сред дамите, които по негово мнение са винаги средство и никога цел.

Жорж Дюроа е представен на читателя като човек без скрупули, с напълно разрушена ценностна система, ръководен единствено от инстинктите си. Автора оправдава или по-скоро се опитва да обясни това с войната в Алжир, място погубило вътрешният свят на героя арабинът се смяташе нещо като естествена плячка на войника. Влиянието, което е указала войната жърху Дюроа, проличава в неговите мисли, жестове и реч. Минувачите на улицата възкликват при вида му Какво животно!. Неговата бездарна елементарна, алчна, необразована личност е ситуирана в париж, където не може да се подава на първоначалните си пориви и инстинкти. При него надделява единствено инстинкта за притежание пред този за насилие. В целия сюжет ход на творбата той не успява да се удържи един единствен път, в който набива госпожа Дьо Марел, единствената, която му е лика-прилика и с която го свързва най-трайна чувствена връзка. Той е предизвикан от обвиненията й че е спал със Сюзан само, за да я прелъсти и да се овени за нея. Тук възниква въпроса какво го е подразнило толкова. Дали е наистина влюбен в нея или просто се опитва да убеди себе си в това, защото думите просто спал с нея изчерпват и преравняват тази връзка на нивото на всички останали. Или просто се опитва да замаскира алчността си и стремежа си да получи огромната зестра на Сюзан с чисто влюбване. Все пак във всички останали моменти той запазва самообладание и не дава воля на поривити към насилие.