Любовта оправдава ли бягството от от дома?

(есе)

Любовта това е чувството, което на кара да бъдем силни и да вярваме в себе си. Не винаги любовта трае цял живот и не винаги тя е истинска.

Любовта оправдава бягството от дома, защото когато човек е влюбен той мисли само за своето щастие и щастието на човека до себе него. Няма толкова голямо значение дали ще нараниш семейството си, защото важното в този момент е да си с любимия човек. Има моменти, в които започваме да съжаляваме, че сме причинили голямо страдание на близките ни. Това става най-вече когато разберем, че любовта, която изпитваме не е истинската любов чакана цял живот.

За човекът домът е сигурност и сжятост, която не би напуснал. Но винаги има изключения любовта, това е едно от най-големите изключения. Макар че тя не жинаги е вечна, ние сме готови на всичко заради нея.

Понякога бягството от дома не е предизвикано само от чувството любов, а и от властта, която ни е наложена от рода и родителите. Не можем да кажем, че бягството е престъпление, защото ние сами вземаме това решение. За нас то не е грях, но за възрастните то е и ще си остане греховно решение. Те никога не биха го забравили.

Пътят, по който ще поемем, ако рашим да напуснем родното огнище е истинско предизвикателство, защото ще имаме възможност сами да вземаме решенията, свързани с нашето бъдеще. Но също така е изпълнен и с несигурност, защото за пръви път сами ще се справяме с живота около нас.

Добре е родителите да ни оставят да допускаме малки грешки, защото човек се учи от грешките си. Трябва също да се учим и от грешките на останалите, които не са за подценаване. По-добре е да допуснем малки грешки и сле дтова да ги поправим, отколкото да сторим голяма и непоправима грешка, за която ще съжеляваме през целия си живот.

Любовта няма граници. Никой не може да и заповядва. Тя идва си отива от животани внезапно. Не можем да задължим никого на сила да обича. Чрез любовта ние доказваме смелостта си да търсим собственото си аз. Това е момент от жовота ни,който се утвърждаваме като отделни личности.

Винаги се страхуваме, когато трябва сами да започнем да жземаме решения, защото незнаем дали те ще бъдат правилни. Но не трябва да ни кара да се премиряваме с нормите и забраните, поставени от възрастните и околните. По този начин ако страхът ни надвие, ще покажем, че не можем да се справяме сами и че зависим от останалите.

Любовта е най-върховното чувство, което човек може да изпита. Затова не трябва да позволяваме на нищо и никого да ни попречи, пълноценно да му се насладим.Трябва винаги да сме готови да посрещнем любовта с отворени обятия!