Любовта на героя - Д. Дебелянов

В чувствителната душа на Дебелянов противоречието м/у идеал и действителност резонира по съвсем друг начин.Епохата ,в която се формира поетът ,е белязана от продължителни в войни ,груб прагматизъм ,дехуманизация и бездуховност.Тази социално-историеска противоречивост има своите дълбоки художествено-естетически измерения в българската литература.

Тази сложна емоционалност търси своята единност и връзка със заобикалящия свят в чувствената диалектика на любовното горене.Дебеляновият лирически герой копнее за онази непозната ,в чиито глас "надеждата свята звучи".Той вярва в нейната изумителна и съхраняваща сила.Често за Димчо Дебелянов се казва ,че е поет на любовта.Това определение има дълбоки художествено-естетически основания.Ботев и Вазов също имат любовни песни ,но при тях любовта е "после 0течеството".Пенчо Славейков и Яворов създават художествено значима любовна лирика ,но тя е само част от едно много по-обемно и ,жанрово-тематично многостранно творчество.

Преди Дебелянов единствено Димитьр Бояджиев е почти изцяло поет на любовното чувство ,но Димчо Дебелянов -макар също певец на жизнения трагизъм -е по-универсален като любовен поет.Тази универсалност е плод не само на неговата концепция за любовта -по-всестранно осмислена като човешко чувство -а и на по-голямата задушевност на тона и "непосредственост" и експресия на чувството ,идеално съчетани с вродения дар за музикалност и възпитания усет към изисканост на формата ,по думите на един творчески конфликт.

Тези особености на Дебеляновата любовна лирина и придават сил-но емоционално въздействие.Очертанията на любовното чувство поетът търси отново в нереалното време /минало или бъдеще/ ,което го освобождава от бремето на земните грижи.Пълнокръвното и разнообразно общуване с любимата се осъществява в широкия диапазон на поетовата воля за обич.Образът на любимата е възвишено ефирен и в същото време земен и физически осезаем:

"Аз искам да те помня все така

бездомна,безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила"

/"Аз искам да те помня все така"/

Връхна точка в интензитета на лирическото любовно изживяване е мигът на раздялата.Това е пресечната точка на спомена и мечтата за любов на Дебелянов ,единственото и реално приеъствие в настоящето.В тази "гранична ситуация" на любовното чувство реализираната мечта се превръща в спомен ,съхранил битийната крехкост и цялото ценностно богатство на любовта.Стиховете за раздялата на Дебелянов са най-малко ,но именно сред тях е елегията -шедьовър.Аз искам да те пмня все такае една от най-внушителните емоционално-образни творби на поета.Чувството за обреченост на любовта е внушено чрез психологическото състояние на лирическия герой -тревожно очакване на раздялата и безпомощност пред неумолими обстоятелства.Умело