,,Любовта между хората в творчеството на Йордан Йовков

Ако Вазов въздейства върху читателското съзнание с неподправения си патриотизъм, а Елин Пелин с жизнелюбието и виталността си , то Йовковият художествен свят е самодостатъчен да предостави един урок по хуманизъм. Каквито и да са героите му турци или българи, разбойници или закрилници, мъже или жени, войници или обковени хора, граждани или селяни, авторът винаги е наклонен да турси доброто. Винаги открива най- подходящата провокация , за да покаже, че с раждането на човека се ражда доброто. Хуманността е иманентна негова същност и само войната е в състояние да не даде шанс доброто да продължи да съществува.

Героите на Йовков посвещават живота си на една единствена цел да открият своя ,,себап. И ако някои го виждат в уникална мелодия на пеещите каруци, други в това да правят хората щастливи чрез стрък ароматно цвете, то трети го съзират в това, неизменно да носят върху себе си разкъсаните криле на щедростта и милосърдието , каквото е палтото върху благородната същност на Серафим. Любовта мейду хората мотивира поведението на всеки един от героите , затова Йовковият художествен свят не просто предоставя образи, сюжети и идеи , той възпитава.

Едно от най важните човешките качества , мерилото за благородство и доброта, е щедростта . Тя добива особено значение още от библейсите сюжети,свързани както със старозаветните , така и с новозавтите причини.

Бог е щедър, когато предлага на неверните евреи плодородна райска земя, когато им праща манна небесна , за да върне вярата им в него. Богочовекът Христос също е щедър,защото непрекъснато раздава на хората доброта и милосърди. Хуманистът Йовков също населява своя художествен свят с герои, чиято най -голяма добродетел е щедроста. Емблематичен в това отношение е Серафим от едноименния разказ.

,,Посред лято в тая страшна жега един човек се появява с цялата си различност сред улегналото ежедневие на хората, зада дае един урок по доброта и милосърдие. В горещия летен ден човекът е с дълго зимно палто , цялото в кръпки, и сякаш идва от нищото, от друг нереален свят, като че е сгрешил времето и мястото. Палтото му обаче не е само белег на неговата бедност, но и на щедроста на героя , на често проявлено милосърдие. Ново палто или утрешна мъка , за героя това част от неговата сянка.Той се опитва да стане милосъден чрез даването на него скъпи вещи. Той се опитва да помогне на хората в беда, за свое щастие. Философскат мъдрост гласи, че щедростта е не да дашеш това което, което на другия трябва повече. Йовковия герой прави точно това. Той дава най ценното което има палтото си. Той един от основниоте Йовкови герои, които показват чувството на състрадани и утеха. Чрез тях Йовков се оптва да покаже на човечеството , как трябва да постъпват в такива моменти. Предаването на палтото е израз на благородността на героя към околните хора. За щедрия добротворвц желанието да помогне не се нуждае от граници, щом Бог е свидетел на това. Той с всяко свое действие гради добро- не мърд за да не прогони врабчетата, оито сте споделят хляба с него. А решението му да подреди разхвърляните камъни пред Ениувата къща е интересно писателско хрумване метафора на възстановената от героя хармония в човешките взаимоотношения, предвестник на онова , което ще разберем, че се случило във финала на разказа.

Фактът че СЕерафим дарява парите на Павлина далеч от очите на другите, говори за ненатрапчивоет и недемохстративност на щедростта мул Той помага не защото иска да го увенчае със слава, а защото сърцето му е навехнало на добротворство. не е случайно и друго писателско хрумване- че Серафим става свидетел на семейната драма на