Любовта и омразата в разказа Дервишово семе на Николай Хайтов

Автор на разказа Дервишово семе е Николай Хайтов. Той се стреми да покаже истинските чувства на своите герои.

Главни герои в произведението са Силвина, Рамадан и Руфат, а второстепенни бабата и дядото.

В разказа Дервишово семе са засегнати някои много важни въпроси, един от които е за любовта и омразата в човешкото общество. Всичко започва с решението на дядото да ожени Рамадан. В началото между Силвина и Рамадан няма никакви чувства. Но по късно, когато те се опознават и обикват, между тях пламва истинска любов. Те вече не могат да живеят един без друг. Единственото, което искат, е да бъдат заедно. Рамадан дори не иска да води козите на паша, защото така е далеч от Силвина. Дори слънцето му е виновно.

Каква е мъка било и с тия кози! Спряло се онова лятно слънце мързеливо на средата на небето и не слиза! Пет пари не дава, че невеста имам аз в село, та ми идва да подскоча и да го брулна с кривака.

Рамадан даже е готов да намрази слънцето, защото то му пречи да бъде със Силвина. Иска да го зарови и винаги да бъде нощ, защото само така може винаги да бъде със своята съпруга.

Все да си е нощем, а пък аз все да си лежа до нея, или пък да й раздухвам миглите.

Рамадан и Силвина биха могли да живеят заедна, щастливи, ако бяха спазили двата неписани закона закона на любовта, и този на рода. Закона на любовта е спазен, за разлика от този на рода. Именно затова братята на Силвина я дават на Руфат. В този момент Рамадан изпитва огромна болка, защото отнемат любовта му, отнемайки му Силвина. Рамадан мрази Руфат с цялото си сърце, защото той е поругал любовта му към Силвина. Любовта между Рамадан и възлюбената му се превръща в невъзможна. Но Рамадан не може да пристъпи родовите закони. Той е длъжен да продължи дервишовия род. Затова се жени повторно, но това не означава, че обича втората си жена. Той дори не споменава името й, не изпитва абсолютно никакви чувства към нея.

Сега, след като любовта му към Силвина е невъзможна, единственото, което изпитва е омраза, омраза към Руфат. Той вече не се определя като човек, а като едно безчувствено чучело.

Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото!

Целият свят на Рамадан започва да се върти около идеята за отмъщението, което иска да приложи на Руфат. Той вече не може да спи спокойно заради него. Той обмисля хиляди възможности да отмъсти на Руфат.

И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи.

Но щом си помисли, че в затвора няма пролука към Силвина, той отлага. Така времето отминава, но омразата му към Руфат не стихва, напротив. Рамадан изпитва