Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тези загадки: любовта и омразата. Любовта е съзидателното начало. Тя е тази красива стихия, която кара човека да бъде щастлив, а света по-красив. Омразата е контрапункт на любовта . Тя е черна сила , която подтиква човека да руши и наранява. Любовта и омразата са двете контрастни чувства, които горят в сърцето на главния герой в разказа "Дервишово семе". Тези чувства определят живота на героите.

Всичко започва с трагичното струпване на беди в рода-бащатаумира, убоден от крава, майаката- от испанска болест, на бабата се вдървява ръката. Застрашен е родът, няма кой " къщната работа да върши". Рамадан е единствената надежда за продължение на рода, но той е още дете. Това не пречи на дядото да ожени внука си , който още не е изживял детството си. Според законите на рода, това е съвсем нормално. Никой не пита младото момче дали иска да се ожени или не, но то не роптае срещу съдбата си.

Тя-съдбата-събира две деца, момче и момиче, които знаят само да си играят, а трябва да живеят като мъж и жена. И всичко започва точно така-като на игра се заражда в детските сърца-любовта.

Кръвта след първата брачна нощ е само наивен опит за измама. Родът все още не може да бъде продължен , защото законите на природата не са подвластни на законите на рода. Както винаги, злото идва, за да разруши красивата приказка на двете влюбени деца. Нецпособен е светът на децата да