ЛЮБОВТА И ЛЮБИМАТА В ЛИРИКАТА НА ПЕЙО ЯВОРОВ

Яворов е поет от европейска величина ,творец с изключителна сила на художествена самоизява ,оказал повратно влияние в/у развитието на литературата през ХХ в. ,слял по нов начин житейската съдба и поезия.Той е първата ,модерна фигура в българското словесно изкуство ,един от първомайсторите на българската любовна поезия.

Любовната поезия има своите традиции в българската литература още през Възраждането.Но при възрожденските поети / особено в "До моето първо либе" на Ботев / любовта към жената отстъпва пред любовта към отечеството.Едновременно с Пенчо Славейков при П.Яворов любовната лирика се обособява като самостоятелна и значима поетическа тема.И ако за Пенчо Славейков любовта е дадена и в по-малко съзерцателно-меланхолична гама ,Яворов не само извисява любовната лирика до върховете на националната поезия ,но и чрез жизнената си драма показва съдбовното присъствие на любовта в битието на българските поети.Яворов създава цял лирически цикъл стихотворения ,с които българската любовна поезия достига не само класическа художеотвена висота ,но и разкрива любовта като удивително богатство на душевното преживяване ,емоционална поривност ,драматизъм на преживяването.

Усещането за любовта при Яворов се движи в основния диапазон на чувствено възприятие от "зной" до "скреж".Тя е ту гибелна вакханалия на порока ,на "страсти и неволи" ,ту "прохладен лъх от ангелско крило" ,ту гибел ,ту копнеж за спасение.С любовта се слиза в жаркия ад на чувствената похот с нея се отлита и в отвтд земните предели на красотата и хармонията.Тази двойнственост и полярност във възприятията на любовното чувство е свидетелство за реалния жизнен драматизъм и трагизям на поета.В стихосбирките Безсъници и Прозрения любовта едновременно филооофски и етичен проблем и лично страстно изживяно чувотво ,извело душата му до нравствени висоти и светли естетически вълнения.

Любовта на Яворов към Мина Тодорова изиграва ролята на онази "религия" ,вяра ,към която той се стреми от години.В периода на крушение ,на всички ценности ,на които са се крепели връзките му с живота ,се появява като неочакван и спасителен бряг Мина ,за да се превърне в единствения стимул за творчеството на поета.Тази любов ,макар и взаимна ,си остава докрай неземна любов ,любов-мечта.Тя сякаш има предназначението само да утоли жаждата на Яворов за идеал. Тя му помага да повярва в даброто ,красотата и съвършенството в света.Това е поезия на небесната ,на серафическа любов ,едновременно миражен "сън за щастие" и нравствен копнеж ,нравствено просветление.Тя придобива смисъл на етичен катарзис ,на възможност за ново душевно равновесие ,облекчение ,спокойствие и удовлетвореност.Поетът се е съвзел от апатията и отчаянието ,иска да види света по-светъл и по-добър.Това просветление на духа намира израз в едно от най-хубавите стихотворения "Ще бъдеш в бяло".Лирическият герой копнее да се освободи от безверие ,жадува успокоение ,сили за нови полети и нови радостни тръпки в живота.Така поетът на неверието и нощта започва да гледа с надежда в