Любовта е свята

ЕСЕ

Любовта... Това е най-святото чувство на Земята. Понякога си мислиш, че си влюбен до уши, че си открил точния човек, че от този момент нататък ще се случват само хубави неща. Вярно е! Любовта е най-голямото щастие на света!Когато си влюбен, всичко ти се струва прекрасно. Мислиш само и единствено за любимия си човек и нищо друго не те интересува. Живееш единствено за усмивката, пратена ти като Божи дар от него. Ах, колко копнееш само да зърнеш големите му, искрени oчи... Да се огледаш в тях и там да прочетеш същото съкровено чувство, което тайничко се е свило в твоето сърце. Колко ти се иска да си поговори с теб, да ти обърне внимание, да разбере за чувствата ти... Когато той е покрай теб, не мислиш за нищо друго. Гледаш го сякаш го виждаш за последно. Искаш да запомниш всяка негова мимика, да изследваш всяка негова бръчица, да разчетеш всеки негов жест... Когато си с момчето на мечтите си, ти се струва, че си единствената за него, че и той е единствен за теб, че сте създадени един за друг. Мечтаеш си как ще прекарвате времето си заедно, как ще ходите на разходка из гората, хванати за ръка... Всички ще ви гледат и всички ще ви се радват. Няма да има любов по-чиста и по-искрена от вашата. Винаги ще бъдете заедно. Ти ще го обичаш вечно, и той теб - също. Ще прекарвате толкова щастливи мигове заедно...
И тогава, както си се размечтала най-блажено, в стаята влиза красавицата на класа. Тя е богиня. Тя е кралица. Всички я харесват, всички й се кланят, всички изпълняват желанията й. Тя знае това и се възползва от този факт. Сграбчва щастието на обикновените момичета в дългите си кокалести пръсти и го отнася със себе си в ледения си дворец. Това се случва и с твоя любим. Видял Ледената кралица, той забравя за теб, забравя, че си готова да дадеш живота си за него, че ще продадеш своето щастие, за да направиш него щастлив. Той е запленен от красотата й. Става и отива при нея. Не разбира, че отивайки при Ледената кралица, се обрича на нещастие, на вечна самота, че така става един от многото нейни слуги. Не разбира, че опиянението и щастието са само в началото - после Кралицата показва истинската си същност, но вече е късно - твоят любим отдавна се е превърнал в нейн роб. Не разбира, че красотата й е пагубна и че тя не се интересува от него като от човек с чувства, че тя само го използва, за да докаже, че може да има всекиго, когото си поиска...
В началото тя се държи мило с него. Обръща внимание само на него и му угажда. Когато обаче твоят любим си помисли, че тя го обича повече от теб, Ледената кралицапуска дългите си нокти и започва да го дърпа към себе си. Момчето е опиянено от красотата й и й се подчинява безропотно.
Скоро обаче открива, че тя е изсмукала душата му, че той и принадлежи, че е нейн слуга. Единственото, което е останало във вече празното му сърце, е любовта му към теб, по-силна от всичко. Момчето усеща, че с поведението си те е наранило дълбоко, че вече не му вярваш, че вече не заслужава приятелството ти, какво ли пък остава за любовта ти. Започва пак да се опитва да се сприятели с теб, да си говори с теб, да те убеждава, че това е било мимолетно преживяване. Ще те моли пак да го заобичаш, да му простиш, или поне да бъдете приятели. Какво би направила ти тогава?
Имаш две възможности. Много различни, но и двете правилни и удачни.