Елин Пелин

Любов

Тая вечер поп Лука пусна рано жътварите си на почивка и не позволи като през

други вечери хора и веселби.

Ивка, неговата лична и напета дъщеря, изпрати дружките си до пътните врата,

пошегува се и се посмя с тях из мрачината, па се върна някак сплашена и гузно

зашета около майка си из къщи.

Тая постъпка на баща й хвърли зла умисъл в душата й. Тя изтръпна пред

догадката, че той всичко знае.

През целия ден на нивата тя чувствуваше, че я следи неговият изпитателен, строг

и хладен поглед.

"Догадил е той! Боже! Защо се не пазих?" - мина й през ума.

И тя смаяна се спря пред тия мили, хубави и още пресни спомени за закачките,

песните и шегите, недодуманите думи и тайни погледи, които си меняваха с Добрян

- техния ратай.

Тя го обича. Ах, как го обича?

Тя цял ден е мечтала за тая вечер. Да си поиграят по хлад в мрачината, да

попеят и да се посмеят. Да си поскача на хорото редом с Добряна, да си пошушнат

скришом, никой да не види, никой да не чуе.

Пък то...

Баща й е човек богат, прочут и с име. Той е суров и строг - тя знае това. Не за

добро той тъй рано изпрати жътварите.

А Добрян си не мълча, ами я закачи бегом.

- Ивке - рече и, - разбираш ли защо баща ти прави това? Усетил е той плановете

ни и ще ги разбие..., ще ни раздели.

- Не е, бре Добряне, току му е нещо зле - помъчи се да пропъди тя тая мисъл.

- Знам аз... - усмихна се злъчно той и замина към хармана. Усамотен, той си

въздъхна дълбоко. И нему беше мъчно.

"Ех, попе, попе, да знаеш всичко!" - помисли си той с едно тьржествуваще

негодувание и мощно се обтегна по гръб върху един навиляк прясна зелена трева.

Погледът му се залута из необозримата и велика картина на лазурните нощни