Христо Смирненски

Любов под луната

Не свеждай ти погледа светъл,

не сплитай печали над нас -

бакалина стар е свидетел

как свято обичам те аз.

Припадне ли нощ сребролунна,

открехнат се малки врата

и в привет сърдечен целуна

рубина на твойте уста.

В небесната шир бледосиня,

усмихнат се бели звезди,

а в дреха от лунна коприна

нощта над сърцата ни бди.

Но късно е. В порив прощален

ний слеем горящи уста,

а старият, мъдър бакалин

въздъхне лирично в нощта.

Пловдив