ЛЮБОВ И ОМРАЗА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ХРИСТО БОТЕВ

Поезията на Христо Ботев е най-високият връх в развитието на българската възрожденска литература. И същевременно между Ботев и останалите ни възрожденски писатели от Паисий Хилендарски до Добри Чинтулов и Любен Каравелов стои цяла пропаст. С дълбочината на своите идейно-емоционални послания, на своите прозрения за настоящето и бъдещето Христо Ботев е изпреварил съвременниците си с цяла епоха.

Корените на неговата поезия трябва да търсим в три посоки. На първо място, в българската литературна традиция от Възраждането, в българската социокултурна среда. Ботевата поезия има дълбока връзка с бунтовните песни на Чинтулов, с техния революционен размах. Върху Ботев влияе и поезията на Георги Раковски, по-специално поемата му "Горски пътник". Финалът на Ботевото стихотворение "На прощаване" парафразира в друга, значително по-съвършена художествена форма финала на тази поема с идеята за безкористния подвиг в историята:

Но... стига ми тая награда

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

На второ място, за формирането на Ботевите идейно-естетически пристрастия особена роля изиграват също личната дружба и съвместната дейност с големия български писател и революционер Любен Каравелов. Лириката на Каравелов несъмнено предопределя затвърждаването на революционното съзнание и емоционалната нагласа на Ботев и очертава нравствените императиви на поета в житейски и художествен план:

Не вярвам аз, че калугер

ще спаси раята.

Свободата не ще екзарх

иска Караджата.

Ботев живее две години в дома на Каравелов и заедно с него издава вестниците "Свобода" и "Независимост". По-късно издава няколко самостоятелни вестника "Дума на българските емигранти" (1871), "Будилник" (1873), "Знаме" (1874), "Нова България" (1876). Като поет, публицист и идеолог на българската революция Ботев се формира под прякото въздействие на Каравелов.